Уилям Сароян

Уилям Сароян е роден в последния ден на август през 1908 г. във Фресно, Калифорния, който описва в мемоарите си като „град, уморен до смърт и затънал в скука, но в същото време изпълнен с изумление, злоба и радост“.

Баща му, преселник от Армения, е винар, поет и проповедник. Умира, когато Сароян е на три години, и известно време той живее заедно със сестрите и брат си в сиропиталище. На 13 години се записва на курс по машинопис, а на 15 настъпва преломният момент в живота му: той прочита един разказ на Ги дьо Мопасан и решава — въпреки недоволството на роднините си — да стане писател. През 1934 г. излиза първият му сборник с разкази „Дръзкият младеж на летящия трапец“, който се превръща в сензация и му носи светкавична известност, затвърдена и от „Лятото на красивия бял кон“ („Наричат ме Арам“), публикуван през 1940 г. През Втората световна война служи в американската армия. През 1942 г. е пратен в Лондон заедно със снимачна група. Замалко да го съдят за пацифизъм заради романа му „Приключенията на Уесли Джаксън“. Сароян е от малкото писатели, удостоявани и с „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий, и с „Пулицър“, но втората награда той отказва да приеме с довода, че „не може да бъде купен“. Два пъти се жени за една и съща жена и два пъти се развежда с нея. Рей Бредбъри е възхитен от разказите му и споделя, че ги е чел постоянно в продължение на 20 години. В края на живота си Сароян живее в Париж. По негова молба сърцето му е погребано в подножието на Арарат в Армения, недалеч от езерото Ван.