О. Хенри

О. Хенри (1862 - 1910) е роден в семейството на лекар, майка му умира, когато е едва на три години, и след това е отгледан от баба си. От съвсем малък чете непрекъснато: и класика, и евтини романчета, любимите му книги са „1001 нощ“ и „Анатомия на тъгата“ на Бъртън. Получава диплома на аптекар. Заради упорита кашлица се премества на по-топло, в Тексас, където работи готвач, пастир, бавачка, научава немски и испански.

Свири на китара и на мандолина, пее в църковния хор, получава и диплома на геодезист. Хваща се на работа като касиер и счетоводител в голяма банка, където е обвинен в присвояване на значителни суми. За да се спаси от правосъдието, бяга в Хондурас, държава, която нарича „бананова република“ – именно той е въвел това понятие, – там се запознава и с прочутия престъпник Ал Дженингс, когото по-късно описва в творбите си. Когато научава, че жена му, която много обича, е на смъртно легло, се прибира в Щатите и вече след смъртта ѝ е осъден на 5 години затвор за присвояването на 854 долара. Пише от най-ранна възраст, но в затвора тази му дарба се разкрива в пълния си блясък. Именно в затвора се запознава с надзирателя Орин Хенри, когото ще увековечи в псевдонима си. След като е освободен предсрочно за добро поведение, се установява в Ню Йорк, където пише 381 разказа – по един на седмица, за списание „Ню Йорк Сънди“. Казва се Уилям Сидни Портър, но всички ние го знаем като великия О. Хенри!