Найл Уилямс

Найл Уилямс е сред най-четените ирландски писатели и книгите му са преведени на над 30 езика. "Четири писма за любовта" е първата му творба, преведена на български. Найл е роден на 8 юни 1958 г. в Дъблин. Баща му много държи детето му да е начетено и да постигне успех в учението и затова го води по два пъти в месеца в Пемброукската библиотека. Бъдещият писател чете ненаситно и разказва, че книгите, които са му повлияли най-силно в ранните години, са „Големите надежди“ на Чарлс Дикенс и произведенията на Инид Блайтън. Решил е да стане писател, след като „е излязъл от усойната джунгла на „Сто години самота“ на Маркес – тогава е разбрал, че не иска да прави друго, освен да пише. В последните му романи дори се появява ирландско съответствие на Макондо, селцето Фаха. Едва на 18 години публикува първия си разказ във всекидневника „Айриш Прес“. Получава за него 25 паунда и насърчително кимване, но както споделя, те са се оказали достатъчни, за да се отдаде на писателското поприще. Завършил е английска и френска филология в Университетския колеж в Дъблин. Една година преподава в университет в Нормандия, после отива да живее в Щатите. Първоначално е книжар, после постъпва в рекламния отдел на издателство „Ейвън Прес“. През 1985 г. се завръща в Ирландия и се заселва в дълбоката провинция, на която посвещава няколко публицистични книги – своеобразни хроники на живота там. Освен публицистика написва и три пиеси, които се играят с голям успех в Дъблин.

Автор е на 14 романа за възрастни. Има и два юношески романа. „Четири писма за любовта“ е дебютният му роман, който излиза през 1997 г. и веднага му носи световна слава. Книгата се превръща в бестселър в над 20 страни. „История на дъжда“, роман за целебната сила на въображението, е номиниран за наградата „Букър“.