новият носител на „Букър“ за 2026 г.
„Какво се случва, когато всичките ни очаквания и представи за света се превръщат в бедствие, което се разгръща направо пред очите ни и в което въпреки всичко трябва да създаваме живот“ – така М. Джон Харисън описва „Краят на всичко“, романа, донесъл му най-престижното отличие в англоезичния свят.
М. Джон Харисън, който е на 81 години, е най-възрастният писател, получавал наградата.
Роден е през 1945 г. в семейството на инженери и още като ученик се запалва покрай Бърнард Шоу по полемиката, а оттам и по литературата.
Определят го като титан на научната фантастика, като един от неспокойните бащи на този жанр в съвременното му проявление, като ненадминат стилист и творец с наистина необуздано въображение. Нареждат го сред най-блестящите белетристи, за когото въпросът за жанровете всъщност е неуместен..
М. Джон Харисън присъства в изящната словесност вече 60 години и е издал 13 романа, най-известните сред които са цикълът „Вирикониум“, „Устройството на Кентавъра“, „Светлина“, „Потъналата земя се надига отново“ и „Нова Суинг“, за който е удостоен с най-престижните отличия в научната фантастика „Артър Кларк“ и „Филип Дик“.
Освен писател Харисън е и авторитетен литературен критик и дълго време е в редакционната колегия на „Ню Уърлдс“ (букв. „Нови светове“), средище на новата вълна в научната фантастика. Споделя, че от съвсем малък, от 4-годишен, е привлечен от необичайното, странното, неочакваното. А също че предпочита да смесва жанровете и да взима насериозно идеите.
Победата на Харисън в надпреварата за „Букър“-а има за него особено значение. И друг път с отличието са се увенчавали произведения с фантастични и антиутопични елементи, но Харисън достига до него като автор, чиято литературна слава е изградена непосредствено в жанра. В „Краят на всичко“ откриваме всички елементи на научната фантастика: постапокалиптичен свят, странни същества, деформирана реалност, които са в основата на композиционната канава. Сюжетът обаче е повод за философски анализ на съвременни теми: разпада на общата картина на света, установила се след Втората световна война, недоверието към средствата за масово осведомяване, умението на човека да се приспособява към всякакви обстоятелства.
Романът му „Краят на всичко“ ще бъде оценен от онези, за които освен увеселителната литература съществуват и творби, които всяват смут, четат се като главоблъсканица, като плочки от пъзел, разбъркани до невъзможност, и съчетават елементи от цялата емоционална палитра: усещането за тревога, сатирата, черния хумор.
Необичайна, експериментална, озадачаваща, оригинална, книгата, в която действието се развива след няколко десетилетия в бъдещето, всъщност е посветена на нашето време, на хаоса, в който се лутаме, на безпомощността ни пред събитията, на безсилието да им влияем и да ги променим. Това е дисекция на днешния ден през призмата на бъдещето.
Очаквайте „Краят на всичко“ на български през второто тримесечие на 2027 година.
