ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ: ДЕНИС ДЖОНСЪН
един от Големите в американската литература от втората половина на ХХ и началото на ХХI в. „Сънища с влакове“ е първата негова творба, която излиза в самостоятелна книга на български във великолепния превод на Владимир Молев. Негови произведения са включвани в сп. „Съвременник“.
Денис Джонсън е роден на 1 юли 1949 г. в Мюнхен. Баща му работи в Държавния департамент, затова като дете Джонсън е живял във Филипините и Япония.
Автор е на 9 романа, една повест, 2 сборника с разкази, 3 стихосбирки, два сборника с пиеси и един сборник с репортажи.
Пробва перото си във всички жанрове: роман (остросюжетен, психологически, детектив), разказ, повест, пиеса, репортаж, очерк. Започва като поет и пише до последните си дни.
Две негови творби — „Сънища с влакове“ и дебютният му сборник с разкази „Синът Исусов“, са включени сред най-добрите литературни произведения на XXI век.
Носител е на най-престижното американско отличие за изящна словесност — Националната литературна награда, за „Дърво от дим“ (2007).
Два пъти е финалист за „Пулицър“: през 2008 г. за „Дърво от дим“ и през 2012 г. за „Сънища с влакове“.
Често го сравняват — не без основание — с двама писатели: Кормак Маккарти и Исак Бабел, самият той неведнъж им се е обяснявал в любов. Повлиян е силно и от Реймънд Карвър, при когото се е обучавал. Усеща се и влиянието на „В края на ноември“ на Туве Янсон.
Сборникът с разкази „Синът Исусов“ и повестта “Сънища с влакове“ са писани в различни периоди от живота му и са в различни времеви и жанрови плоскости, но образуват нещо като дилогия. В сборника за страшната и прекрасна младост са включени 11 автобиографични истории за наркотиците и Бога, който съществува извън теб. „Сънища с влакове“ е компактен епос като опит да разгадаем безсловесността на битието.
Въпреки почти пълното си уединение, героят на „Сънища с влакове“ преживява в личен мащаб всички катаклизми на своето време. Грейниър не се опитва и да се скрие от този ужас, в което е заложен и успехът (ако тази дума изобщо е уместна) на истинското отшелничество: това не е бягство от света, а крайна, радикално преобразена форма на живот вътре в него.
Вероятно се питате чий е авторовият глас в „Сънищата на влаковете“. Отговорът е ясен: на Денис Джонсън и на мен. На мен, докато чета творбата, на вас, докато я четете вие. В книгата има два гласа, които накрая се сливат. Ако не сте станали „автор“ на творбата, няма как да разберете логически, с ума си последните две изречения: „И изведнъж над всичко се спусна мрак. И онова време си отиде завинаги“.
Две от произведенията на Денис Джонсън са екранизирани: „Синът Исусов“ (1999), филм, в който Джонсън има епизодична роля, и „Сънищата на влаковете“ (2025) на режисьора Клинт Бентли и музика на Ник Кейв с четири номинации за „Оскар“.
Последната книга на Денис Джонсън — „Смеещи се чудовища“, е литературен трилър с действие, което се развива в Уганда, Сиера Леоне и Конго.
„Всъщност онова, за което пиша — споделя Денис Джонсън, — е дилемата на живееш в един свят на грехопадението и да се питаш: „Защо е така, щом би трябвало да има Бог“.“
Писателят умира на 67 години в имението си в Калифорния.
