Художник на променливия свят

1948 година, Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят.

С тази творба, втория от двата му „японски“ романа, Казуо Ишигуро навлиза през 1986 година мощно в голямата литература, печели наградата „Уитбред“ – Книга на годината, нарежда се сред финалистите за „Букър“, който малко по-късно ще спечели с „Остатъкът от деня“, и разкрива изчистения си, пестелив майсторски стил, донесъл му през 2017 г. Нобелова награда за литература.