Докато се готви да предаде щафетата на следващия носител на „Букър“, нашият автор ДЕЙВИД САЛАИ, получил с романа си „Плът“ отличието през 2025-а, разказва за шеметната година, през която той поема от сцената на церемонията на околосветска обиколка.
ВЪПРОС: Да се върнем към ноември 2025 г. – можете ли да опишете какво изпитахте, когато „Плът“ бе удостоен с наградата „Букър“? Смятахте ли, че имате шанс да я получите, и каква беше първата ви реакция онази вечер?
Ако отчетем, че в книгата се набляга на физическото, на тялото, по ирония на съдбата първоначалната ми реакция беше, че едва ли не напускам тялото си. През 2016 г. пак бях в краткия списък, но не победих и в онзи случай самата вечер си беше истинско изпитание. Не исках още веднъж да се подлагам на такова нещо, затова се постарах да си втълпя, че нямам особени шансове. Помогна ми, че бях замаян от лекарствата, които пиех за грип, и това може би донякъде е свързано с усещането, че напускам тялото си, обзело ме веднага след като обявиха кой е победителят. Така че след миг тишина осъзнах какво се е случило.
ВЪПРОС: Какви бяха следващите няколко часа, дни, седмици? Какво ви изненада най-много през това време?
Екипът на „Пенгуин Рандъм Хаус“ вече го бе изживявал и ми даде представа какво да очаквам. Казаха ми, че ще бъде „доста натоварено“. И не грешаха. А мен още ме мъчеше настинката: тъпчех се с лемсип и стрепсилс. Беше много трогателно, че мнозина, с които не се бях виждал от години, хора, с които бях изгубил връзка, ме поздравиха по каквито канали успяха.
ВЪПРОС: Кое беше най-необикновеното през последната година? Кое бе най-голямото предизвикателство?
Най-необикновеното беше колко много пътувах. Беше страхотно. За пръв път посетих толкова много места – от Швеция до Австралия, – и се срещнах с най-различни хора. Но това бе и най-голямото предизвикателство. Със сигурност имах чувството, че трябва да се възползвам от момента, но беше трудно да балансирам със семейния живот – имам три деца – и вероятно е хубаво, че сега тази година свършва.
ВЪПРОС: Какво усещане носи победата – че напрежението е отминало или обратното, че сега сте под напрежението да надградите успеха си?
Вероятно нещо средно между двете. Може би е твърде рано да кажа – от миналия ноември насам покрай цялото това обикаляне на планетата не ми остана много време да пиша истински. Ще имам по-ясна представа, когато най-сетне седна отново на бюрото. В известен смисъл се надявам да е второто – че има напрежение от нов вид. Повечето от най-добрите неща, които съм написал, са писани под напрежение – това явно работи при мен.
През тази година нямах възможност да пиша много. Всъщност единственото, по което работя, е сценарият за „Плът“.
ВЪПРОС: Как възприятието ви на романа се е променило през последната година?
Говорих за него толкова много, отговарях на толкова много въпроси, затова имам чувството, че го разбирам по-добре, отколкото преди една година. Може би към този момент го разбирам прекалено добре – сигурно мога да напиша с лекота кратък критически трактат върху романа. Всъщност това, че говоря публично за книгата, поражда в мен съвсем ясни мисли. Докато пиша, всъщност нямам такива мисли. Така че това се промени. Но ми се струва, че на по-дълбоко ниво чувствата ми към романа са си същите, както и преди.
ВЪПРОС: Правата за превода на „Плът“ са продадени в над 40 територии. Какво в романа намира отклик сред читателите в цял свят?
Според мен, макар романът да се осланя на съвсем конкретна действителност, на съвсем конкретно място и време, той всъщност е посветен на основополагащи човешки изживявания – физически и емоционални, – които са еднакви навсякъде, през които преминава всеки. И това очевидно позволява на романа да пътешества без особени затруднения. Освен това е увлекателен за четене, пълен е с драматични събития, което навярно също помага.
ВЪПРОС: Успявахте ли да пишете през тази година и ако да, върху какво работите?
Както вече казах, през тази година не успях да пиша много. Всъщност работя единствено върху сценария за „Плът“ – съвместно с още двама души. Досега не съм писал сценарий, така че е интересно. Това всъщност е нещо съвсем различно – премахваме дълги откъси от романа, но аз не възразявам. След като казах всичко това, ще уточня: съвсем не е сигурно, че по книгата ще бъде направен филм.
ВЪПРОС: Какво мислите за краткия списък тази година?
Според мен това е образцов кратък списък заради баланса между утвърдените представители на тежката артилерия – включително, разбира се, двамата писатели, вече удостоявани с наградата – и не толкова известните писатели. Според мен награда като „Букър“-а трябва да спазва този баланс. Трябва да са представени и едните, и другите. И всеки, разбира се, ще посочи книги, които според него е трябвало да бъдат включени в краткия списък – аз харесах много „Палмовата къща“ на Гуендолин Райли.
ВЪПРОС: Ако трябва да дадете някакъв съвет на номинираните тази година, какъв ще бъде той?
Е, двама от тях вече са печелили наградата, на други двама тези неща едва ли са им чужди, така че ще бъде самонадеяно да им давам съвет. Миналата година на сцената през ноември, 90 секунди след като взех отличието, Роди Дойл ме посъветва: „Казвай „не“ на всичко“. Е това, разбира се, е доста крайно. Но се е случвало да почувствам, че е трябвало да подбирам по-внимателно на какво да казвам „да“. (И по ирония на съдбата самият Роди не спазваше своя съвет. Срещнах го през май на Писателските празници в Окланд и после, след една седмица, го срещнах отново, този път в Сидни.)
ВЪПРОС: По-рано тази година казахте пред Ей Би Си.Нет как се надявате, че „през ноември, когато някой друг спечели наградата „Букър“ и всички искат да говорят с него, аз просто ще се измъкна“. И досега ли планът ви е такъв?
Да, като цяло е такъв! Всичко това е прекрасно и вдъхва живот, но вече изгарям от нетърпение да бъда отново писател.