„Съкращавайте, съкращавайте, съкращавайте!“
С антиутопията „Краят на всичко“ М. Джон Харисън, доайенът на научната фантастика във Великобритания, намери място сред финалистите за най-престижното отличие в англоезичния свят „Букър“. По повод на това той даде кратко интервю пред сътрудниците на наградата, в което споделя интересни неща за писателския си опит, за света, в който живеем, и за изпитанията пред съвременния човек.
ВЪПРОС: Опишете романа си, избран за краткия списък за „Букър“, с шест или по-малко думи.
ОТГОВОР: Абсурдистки филм за катастрофа край морето.
ВЪПРОС: Къде е любимото ви място за четене?
ОТГОВОР: В празен влак, който пътува в дъждовен ден в провинцията. Има нещо много успокоително да четеш при такива обстоятелства, но напоследък, разбира се, рядко се отваря такава възможност, защото няма празни влакове.
ВЪПРОС: Каква е най-важната ви препоръка за онези, които искат да намират повече време за четене?
ОТГОВОР: Искреният ми съвет е да се завърнете във времето, когато сте били на осем години.
ВЪПРОС: Книгоразделител или подгънат ъгъл?
ОТГОВОР: Така и не свикнах с книгоразделителите, а не мога да се накарам да подгъна ъгъла. Така че за мен този въпрос е нерешим. Понякога слагам линийка или откъсвам парче хартия, но като цяло това е проблем, който не съм решил.
ВЪПРОС: Кой е най-любимият ви герой от книга?
ОТГОВОР: Герой на име Стенсъл от „V.“, първия роман на Томас Пинчън. В целия роман, а и през целия си живот Стенсъл обикаля света и търси липсващ континент, място, което не може да опише, нещо сходно с положението, в което съм аз като писател.
ВЪПРОС: Коя книга ви помогна да преодолеете тежък момент?
ОТГОВОР: Всъщност не търся в четенето такава помощ. Но всеки добре написан трилър ще ме отклони от мислите ми.
ВЪПРОС: Само по една книга ли четете, или много наведнъж?
ОТГОВОР: Когато бях млад, четях само по една – много бързо, както гледаш филм, докато ядеш пакетче бонбони „Молтизъс“. Дали хората още ядат тези бонбони, или отговорът ми е като за 50-те години?
ВЪПРОС: Имате ли непопулярно литературно мнение?
ОТГОВОР: Да, мисля, че трябва да се върнем към новелата. Намирам дългите книги за наистина отегчителни. Изпиват ми енергията и не ми връщат онова, което съм вложил в тях. Или много рядко съм чел такава книга, която да го е правела. Допадат ми творби с 30 000 – 200 000 думи. Не повече. По-рано тази година прочетох за рецензия една книга от 1200 страници и честно, тя щеше да е по-добра, ако беше 300 страници. Съкращавайте, съкращавайте, съкращавайте. Винаги съкращавайте.
